Тази статия написа Лора, която много силно обича България!
В момента Лора кандидатства за конкурса на National Geographic за изследователи на България. Подкрепете я с по един глас за да я пратим на мечтаната за нея обиколка из страната. Статията е посветена на всички доброволци от Green Team Bulgaria.
Пътешествие из непознатата България
Стара легенда гласи, че когато Бог разпределял земите по света, българите закъснели и всичко вече било раздадено. На Бог му станало тъжно и решил да поправи тази несправедливост, като им подарил парченце от Рая.
А сега ще разведа из едни непознати места по Българската земя и ще ви разкажа малко за тях, а пък вие ако желаете, можете да ги посетите.
Кралство Чамла – едно приказното кралство
На пръв оглед изглежда, че кралството е необитаемо, но това съвсем не е така. Само трябва да отвориш сетивата си и ще усетиш, колко пренаселено е то. Това кралство има много крале и това са дивите коне.
Неговите жители са птиците, щурците, пеперудите, калинките, паяците, мравките и всички горски обитатели-видими и невидими.
Когато отидеш там, имаш чувството, че хората са си отишли от там, за да пребъде Кралството на дивата природа и нейните обитатели.
Отидеш ли там, жителите му ще те посрещнат подобаващо- птиците и щурците ще ти изпеят най-красивите песни, цветята ще ти представят своята цветна феерия, къщите ще ти разкажат истории за отминали времена, ще опиташ от най-чистата вода, аромата на омайни треви и билки ще напълни душата ти, ще бъдеш нагостен с боровинки и диви ягоди, а кралете ще препускат като вихри из обширните поля.
Моята приказка продължава с едно село, което непременно да посетите. Най-добрия момент да направите това е когато се чества “Среде лято”- тогава, когато слънцето е по средата на пътя си и от тук нататък си отива към зимния покой.
Казва се Мугла и името означава мъгла, тъй като доста често осъмва в мъгла
Безкрайни цветни полета и ливади, студени извори и чешми, необятни върхове и вековни гори обграждат това село.
Над него се извисява върха на Орфей или “Карлък”, както му викат местните – свещено място за тях.
До това място се стига само с машината на времето. Сигурно се чудите какво е това?
Ще ви кажа:
Ами това е “Уазката”, която е единствения транспорт до там. Качиш ли се на нея, тя те пренася в друго измерение. Ако решите да отидете до там, се отбийте при Леля Веса. Тя ще ви нагости със мугленски специалитети , ще ви разкаже интересни истории и ще ви изпее прекрасни Родопски песни.
Продължаваме с Карлък– върхът на Орфей- това място, което всеки трябва да види и усети.
Най-високите върхове на Родопите са Перелик (2191 м.) и Карлък – Орфей (2188 м). Те са един до друг, а в пазвите им е древното село Гела. Родопчани казват, че Карлък и Перелик са най съвършеното творение на Господа – това са стожерът на планината. В цялото море от родопски песни единствено връх Карлък (Орфей) е възпят с конкретното си име – в песента “Бяла съм, бяла, юначе”. Това е нравственият химн на планината.
Всяка година в последната седмица на юли в близост до Орфеевият връх, се провежда “Перелик Еко Джаз Фест”. Сцената е огряна от свещи и звездното небе на Родопа планината, а музиката се рее из планината цяла нощ.
Моята история продължава със Счупената планина– чували ли сте за нея?
Счупената планина е един от най – странните феномени, които съм виждала в живота си. Намира се непосредствено преди град Джебел. Както си вървите, пред вас изскача планина, но не като планините, които сме свикнали да виждаме, а Половин планина. Къде е другата половина ли? Ами и аз се чудих доста. Казват, че през 1900 година мощно земетресение разтърсило района. Била есенна нощ. От няколко дни не спирало да вали. Чул се жесток грохот. Половината от планината се свлекла. На нея имало и село, но половината потънало, само малка част от къщите останали. Отместването е било придружено със силен пукот и огнени отблясъци, за което споменът в близките села се предава от поколение на поколение. Самата планина е най-богато находище на перлит.
А сега да ви разкажа за древния път на Одрисите, там при Орловите скали.
Скалният комплекс “Орлови скали” се намира по трасето на древния път свързвал Тракия с Беломорието през прохода Маказа или познат още като “пътят на солта и златото.” Това е същият път на който по-късно е построен и дяволският мост.
Предполага се, че отбрана група жреци-металурзи от царството на Одрисите се изкачвала на Свещената планина Родопа за извършването на специфичен ритуал.
Нашето пътешествие продължава с Родопският Царевец Устра. На всяка цена трябва да видите тази невероятна средновековна крепост.
Някои свързват крепостта с Момчил юнак в борбата му с турските поробители. Областният център в 13-14 в. се е наричал Минеакос и се е намирал в непосредствено до днешния главен град на Източните Родопи, Кърджали. Западната посока се е пазела от непристъпната Устра, а пътят по р. Арда към Одрин – от намиращия се до стената на яз. „Студен кладенец“ Ефраим. Северът се е охранявал от древния Перперикон, докато в централната и южната части са се намирали по-малките и нелокализирани още Кривус и Патмос.
Продължаваме към Лебедовите езера.
Лебедовите езера (Лебедски езера) са естествени тектонски езера в подножието на крепостта Устра. Образувани са в резултат на земетресения. Те са природна забележителност с подчертана пейзажна стойност. В тях растат естествени диви водни лилии и други редки растителни видове. Източно, близко до тях е и Припешкото езеро. Езерата са наречени така заради честите спирки преди време на лебедите прелитащи на юг.
Лебедът е символ на прераждането, чистотата, целомъдрието, щедростта, мъдростта, пророческите способности, поезията и смелостта.
Съществува и вярване, че душите на хората след физическата им смърт, странстват в небето под формата на лебеди.
Накрая ще завърша нашето пътешествие с един природен феномен.
Божиите очи – очите, които свързват небето и земята.
Всеки, който посети това място, остава омаян от магнетизма на „погледа”.
Когато аз отидох там и се вгледах в тези прекрасни очи – те плачеха. Сякаш Господ плачеше за неземната красота на България и нейните чеда.
Както вече може да сте разбрали от Митко, участвам много важен за мен конкурс. В случай, че решите да ме подкрепите, последвайте този линк към сайта на National Geographic.
Благодаря Ви от сърце!
Лора
Статия на английски за Сашо и Вилиан, които обиколиха България и написаха книга с пътешествията си.
