Търси бащата: Историите за бащите на рок звездите разказани от Борис

Нека ви разкажа за Борис. Той има много интереси, един от които е правото. с което си икарва прехраната. Но когато се срещаме веднъж два пъти на месец не си говорим за дела, а за невероятните истории за бащи и синове, които Борис е събирал с години.

Воден от интересите си по Холивуд и рока от 80-те и ранните години на 90-те, Борис успява да разкаже историята на най-добрия татко – Робин Уилямс и на великите фронтмени на 90-те.

Например, знаете ли кое е общото между великите фронтмени на групи като Металика, Гънс Енд Роузес, Нирвана, Пърл Джем, Алис ин Чейнс, Ред Хот Чили Пепърс, Инексес и Депеш Мод, освен че са приблизително връстници, и са били в разцвета на силите, таланта, уменията и славата си в началото на 90-те години на миналия век?

Може да ви се стори странно, но всички те са имали или все още имат болка от изоставянето им от собствените им бащи в детството.

Особено интересна е историята на Джеймс Хетфийлд от Металика

Бащата на фронтменът на Металика Джеймс Хетфиилд е шофьор на камион, който решава да напусне семейството си, когато Джеймс е на 13 години. Бащата Върджил не се сбогува. Оставя само бележка.

След това последва официален развод с майката, която умира от рак три години по-късно. Металика се превръща в новото семейство на Джеймс.

Гневът става основна тема в много от песните, които Хетфийлд пише за Металика. Дори албумът от 2003 г. се нарича “Saint Anger” – “Свети Гняв”.

Наред с гнева, значима за него е също темата за бащата. В песента Thorn Within (Трън в душата) той пее:

Прости ми, Татко, за моя грях,

признай ме за виновен, когато истинската вина е отвътре.

Посочи с пръст право към мен,

защото аз съм сянка и ще те последвам, ние сме едно.

Аз ще излежа твоето време, ще взема твоето падение,

признат съм за виновен за всички нас.

По-късно във Fixer от Reload (1997) той пее „Но кажи ми, можеш ли да излекуваш това, което баща е направил?”.

Прошката или по-скоро невъзможността за прошка карат Хетфийлд постоянно да си задава въпроси и да търси отговори.

Например в “Death Magnetic” от 2008 г. се пее „Как бих могъл да обвинявам теб, след като не мога да простя на себе си?” и „Защо не мога да си простя?”.

В интервюто си във филма “Absent”, Джеймс говори открито за раната, която баща му причинява в деня, когато е избягал от семейството. Джеймс успява да се освободи от голяма част от миналото, макар и да споделя, че такава рана не може да зарастне напълно.

Важното за него е, че сега в ролята на баща вместо да бяга в момента на слабост и трудности той може да остане с децата си и просто да им признае: “Аз не знам”.