От килия 118 в затвора до лидер на компания

Kasper Pihl Image

Това е историята на Каспър, CEO на Swipesприложение, което помага на потребителите си да бъдат по-организирани и продуктивни. Оригиналният текст на английски език можете да прочетете от личния блог на Каспър.

Ако ме видиш днес да разказвам за моята вдъхновяваща хората компания, ще видиш един енергичен ентусиаст с остър ум, който работи така, сякаш всичко изглежда супер лесно.

Само че пътят не винаги е бил лесен. Роден съм в малко селце в Дания, в семейство, което е доста далеч от предприемачеството. Съсипах първите четири компании, които започнах преди Swipes, а връщайки се малко по-назад, посетих за кратко затвора в килия 118 за притежание на кокаин.

Аз съм Каспър, на 25 години съм и искам да споделя с вас как промених живота си, и как тази промяна ми помогна да се справям добре като лидер в Swipes.

Но нека се върнем в затвора. Как стигнах до там?

Като по-млад взимах много наркотици. През 2010 г. взех кокаин за първи път. Можете да го наречете тинейджърска глупост или да си помислите, че съм искал да се правя на гъзарчето в квартала, или пък че съм бил в лоша компания. Аз го наричам просто глупави избори.

Един ден през лятото на 2010 г. с моята нова приятелка Мария се подготвяхме да заминем на почивка до Испания. Вечерта преди да тръгнем, останахме в къщата на родителите й. Трябваше да карам от там до летището.

Точно преди да потеглим се сетих, че може би не трябва да нося кокаина, който имах у себе си. Мария не знаеше за него, а и все пак щяхме да летим до друга страна. В паниката го скрих в един пантоф под леглото й.

Изкарахме си невероятно в Испания. Оказа се обаче, че пантофът е бил на майката на Мария и тя доста се е изненадала, когато го е намерила под леглото.

И така, когато се върнахме, полицаите ме чакаха в къщата на Мария. За по-малко от миг вече бях в затвора. Полицията разследваше случая.

Реалността ме удари все едно ме беше ударил влак

Прецаках всичко. Чувствах се толкова виновен, че едвам понасях живота. Умът ми прехвърляше едни и същи мисли през цялото време: Какво ще стане, ако повече не видя малкия си брат или майка ми отново…? Все още ли сме заедно с Мария?

Реалността ме удари все едно ме беше блъснал влак. Бях тръгнал по лош път. В университета издържах само 3 месеца. Бях се отказал от образованието си, за да работя върху първия си бизнес – онлайн магазин за бръснарски ножчета, който скоро след основаването си пропадна.

Родителите на Мария ме бяха приземили на земята и не знаех какво ще стане с мен от тук нататък. Помня, че в килията дойде пастор и ми каза, че за това, което съм направил, може да не изляза с години.

Ето докъде бях стигнал, преди да осъзная, че трябва да поема отговорност за действията си.

За щастие се оказа, че пасторът е допуснал грешка, и след 5 дни ме пуснаха да изчакам присъдата си навън.

Новият Каспър

Новият Каспър беше пуснат на свобода, готов да поеме отговорност – с цялата несигурност, която му носеше възможността да се върне в затвора във всеки един момент.
Може би отстрани е изглеждало лесно. Исках да оправя нещата с Мария и родителите й. Реших да не им се сърдя за това, което направиха, а да им бъда благодарен, че сложиха край на периода ми с наркотиците.

По това време обаче те не ми бяха благодарни по същия начин и със сигурност бяха против това да продължавам да се виждам с дъщеря им. За нещастие и Мария беше на същото мнение и се оказа, че това да поправя нещата е нещо много по-трудно от това просто да избягам.

Отне много време да покажа, че съм се променил, и да върна доверието на хората в мен. Всичко започна, когато признах грешките си и предприех конкретни действия за да предизвикам промяна. Започнах да работя върху ценностите си и да създавам човека, който исках да бъда. Спрях да взимам дрога, спрях и да пия, и започнах да се контролирам повече. Бързо приключих с много от “старите приятели” и с други хора в живота си.

След като Мария видя промените, които направих, и след много убеждения от моя страна, най-накрая се събрахме отново. Все още ми предстоеше да се срещна с родителите й – най-големият ми страх в живота до онзи момент. Пътуването с кола до тяхната къща е най-дългият път, който съм изминал в живота си. Не мога да опиша колко зле се чувстваше стомахът ми тогава. В крайна сметка пристигнах.

След дълъг разговор с много сълзи, споделяйки как се чувствам и колко много ги уважавам за това, което направиха да предпазят дъщеря си, те ме приеха обратно в семейството. Никога няма да забравя огромния им жест и начина, по който ме подкрепиха да променя живота си от този момент нататък!

Този разговор беше най-трудното нещо, което съм правил през живота си, но не мога да изразя в пълна степен колко голямо облекчение почувствах след това.

Израстването до момента, в който решиш да поемеш отговорност за действията си, е нещо толкова трудно и некомфортно, но в същото време резултатът е невероятен.

Нашият ум винаги ще търси оправдания и извинения за поведението ни. Ще казваме, че вината не е била наша, как всеки е трябвало да се държи по съвсем различен начин.

Ако намериш начин да се отървеш от този начин на поведение, хората ще започнат да те виждат по друг начин и ти самият ще мислиш различно. Това решение ми помогна изключително много да израстна като предприемач и лидер, но то е приложимо във всяка една област.

3 малки промени, за да станеш по-добър в поемането на отговорност

Тук ще опиша три малки промени във всекидневието, които ме научиха да поемам повече отговорност. Внимание: става дума за прости неща, които обаче са по-трудни за постигане, отколкото си мислиш.

1. Признай си грешките

Следващият път, когато разбереш, че грешиш, върни се назад и кажи на хората, които са били засегнати, че си сгрешил. Дори и да си бил прав! Гордостта може да бъде нашият най-голям враг, а борбата с нея ни носи много сила.

2. Подлагай на съмнение гледната си точка

Когато някой дойде и ти каже нещо лошо или просто започне да те критикува, вместо да се защитаваш и да изстрелваш хиляди причини защо си бил прав, просто кажи, че съжаляваш и че не си бил наясно, че си бил видян по този начин. Сдобий се с нови гледни точни, дори и да са погрешни. Това ще ти помогне да разшириш собствените си перспективи и ще откриеш, че може и да има истина в това, което казват другите. Разбрал съм много неща за себе си по този начин – от човек, неспособен да цени, до такъв, който действа като егоист в някои ситуации.

Признавайки си всичко на момента и опитвайки се да подобриш нещата на по-късен етап ще ти помогне много да поддържаш ума си трезвен и да станеш по-добър слушател.

3. Прекарвай достатъчно време с хората, за които те е грижа

Отиди и се виж с някого, на когото държиш като човек или с когото не си се виждал от доста време. Покажи му колко много значи за теб, покажи му, че те е грижа за него. Много често сме хванати в клопката на нашия трескав и забързан живот и приемаме приятелите и семейството си за даденост.

Ако това да бъдеш близо до приятелите си и до семейството си е в списъка с приоритетни задачи, няма истинско извинение за това защо не би прекарал повече време с тях. Отговорността идва във всички области на живота! Веднъж реших това и посетих баба си. За мен тя означава изключително много, а на моменти се чувствам много зле, че не я посещавам достатъчно често.

Отговорността е нещо МНОГО ЯКО!

Отговорността може да се прояви по толкова много начини и често ще усещаш, че всъщност това да кажеш “съжалявам!” или да признаеш, че си сгрешил, може да те унизи. Но ако се упражняваш всеки ден, животът ще ти даде основи за големи успехи едновременно в личния и професионалния живот.

Възползвай се от тези съвети, дадени ти от някой, който буквално е бил от другата страна на решетките.

Ако историята те е грабнала, сподели я с твоите приятели във Facebook.

Разберете първи за публикуването на следващата история

Запишете се в нюзлетъра за да не пропуснете следващата интересна история.

I will never give away, trade or sell your email address. You can unsubscribe at any time.


Fatal error: Uncaught Exception: 12: REST API is deprecated for versions v2.1 and higher (12) thrown in /home2/mitcoiv/public_html/mitcoivanov.com/wp-content/plugins/seo-facebook-comments/facebook/base_facebook.php on line 1044